The Secret Prince in Bulgarian “Тайният Принц” – Български език

Chapters 1-5

photo by Richard Clark via Unsplash

The Secret Prince – Тайният принц

The Magic Shirt -Вълшебната риза (Chapter One – Глава 1 )

Никой в училище не знаеше, че Рондуин е младият принц, живеещ в големия златен замък, който беше толкова висок, че кулите му се виждаха от селото. Принцът имаше скринове, пълни със селски дрехи, които носеше в училищни дни. Той настояваше, кралският рицар, сър Андрю, който го водеше до училището в селото, също да носи селско облекло и да впряга конете в обикновена, стара дървена каруца. Дори тогава, Рондуин все още се притесняваше, че Андрю и лъскавите кралски коне могат да бъдат разпознати, така че всяка сутрин слизаше от каруцата и тръгваше по пътека през гората, която водеше в селото.

Всяка сутрин Рондуин тичаше по тази горска пътека толкова бързо, колкото краката му можеха да го носят. Тичаше покрай езерото, после край реката и през селото, където хлебарите, грънчарите и тенекеджиите му махаха. Той извикваше „Добър ден!“ на всеки от тях. Всичкото това бягане го правеше силен и бърз. Когато училищният звънец звъннеше в края на деня, той се затичваше обратно към сър Андрю, който се беше върнал да го посрещне с каруцата на същото място.

Един ден всяка година, когато зимните снегове се стопяваха, всички училища от всички села се обединяваха, за да проведат голям фестивал. Всяко училище се представяше в шествие до поляната на панаира. Те носеха транспаранти и украси, и бутаха колички, натоварени с храна. Най-бързите бегачи на всяко училище водеха своя парад и първи стигаха до огромното поле, където радостно обикаляха бягайки заедно, отпразнувайки идването на птиците и цветята, на топлия бриз и зелената трева. Рондуин очакваше този пролетен фестивал през цялата година. Наслаждаваше се на деня в песни и танци, вкусна храна и създаване на нови приятели. Но най-вече с нетърпение очакваше бягането. Рондуин обичаше да тича.

Един облачен ден, когато Рондуин тичаше през гората към старата дървена каруца, краката му казаха, че искат да продължат да тичат. И така, когато стигна до сър Андрю, той каза: „Моля, мога ли да продължа да бягам?“

“Можете ли да ме посрещнете при големия дъб в края на този път?” Сър Андрю каза: “Усеща се, че идва дъжд, но ако нямате нищо против да се намокрите, тогава добре.”

Рондуин хукна бързо и свободно, надолу по черния път. Нямаше нищо против, когато започна да пада лек дъждец. Тъмни облаци покривха небето, когато принцът се качи в каруцата и докато, препускаха през портата в двора на замъка, от небето се изля истински порой.

Дъжд валя цялата вечер и когато Рондуин седеше в голямата трапезария с родителите си, краля и кралицата, водата започна да прониква под вратата, водеща към двора. Рондуин се засмя на нахлуващата локва, но скоро, когато слугите влязоха в трапезарията със стирки и много кофи, той разбра, че това не е за смях. Изведнъж, преди още да свършат вечерята си, всички съветници се подредиха, за да съобщят на кралицата и краля за наводнения в двора и пътищата, за течове в много райони на замъка и за дървета, съборени от вятъра, блокирали пътя към селото.

Рондуин се събуди от звука на дъжда на следващата сутрин. Погледна през прозореца към двора, пълен с вода. Сър Андрю се появи на вратата и му каза, че няма как днес да отиде на училище, тъй като пътищата са залети и блокирани от паднали дървета. Той му каза, че закуската ще бъде сервирана в дневната на семейните жилищни помещения, защото голямата зала за хранене на приземното ниво се е превърнала в езерце.

Тази сутрин ядоха вчерашен хляб в семейните помещения, а готвачите бяха заети да изгребват вода от кухнята. Нито кралят, нито кралицата знаеха, че всички те ще бъдат блокирани в замъка още поне три седмици. Те все още не можеха да знаят, че дъждът ще продължи още три дни, че ще са необходими седмици, за да разчистят пътищата с помощта на брадви и ръчни триони, че езерото и реката ще се разлеят по бреговете за седмици напред.

Но, в тази сутрин, докато ядеше сирене и хляб с масло и мармалад и изпи чаша сайдер (сок от пресовани плодове, най-често ябълков), Рондуин имаше само един въпрос към родителите си: „Къде мога да тичам в замъка?“

– Не в залите – каза кралят, – Те са мокри и хлъзгави!

  – Не по стълбите – каза кралицата. – Главното стълбище е като водопад, а по-малките стълбища и коридори са пълни със слуги, които носят кофи!

– Не в двора – каза кралицата, – Той е вече като езеро!

„Най-добре е да прекараш деня тук, в тази стая, където няма да си във вода. Ще можеш да бягаш някой друг ден!“ – каза кралят.

„Има много сайдер, хляб и сирене. Яж, когато си гладен – каза майка му, кралицата. „Радвам се, че мога да разчитам, че ще останеш тук днес. Баща ти и аз ще бъдем заети с надзора на персонала. Трябва да преместим кухнята и да почистим много вода. “

– И да измислим как да поправим покрива – каза кралят, който отпи последната си глътка чай и набързо напусна стаята с кралицата.

Рондуин остана сам в красивата стая със златни завеси и сини кадифени столове. Величествени картини на царе и кралици от миналото го гледаха отгоре,  а тъмночервеният килим и сребърните свещници, в които горяха ярко запалени свещи, не успяха да вдъхнат веселие в мрачния ден.

Рондуин се изправи и бавно обикали стаята, опитвайки се да намери маршрут за бягане. Втората обиколка на стаята премина в бърз ход, а третия път си беше леко тичане. Той ускори и кракът му се закачи в ръб на килим и го хвърли напред към запалена свещ. Рондуин протегна ръка и хвана свещта, докато падаше. За щастие бързото движение изгаси пламъка. Приземи се здраво на пода със свещта в ръка, капеща восък върху ризата му.

Рондуин запали отново свещта, като докосна фитила и до горяща свещ и я закрепи на масата. Той разтри коляното си, което се поду от удара при падането. Накуцвайки отиде към високия прозорец и седна на пода, взирайки се нещастно в проливния дъжд. Звукът от дъжда, плискащ се по прозореца, изпълваше ушите му, но в далечината той чуваше и звуците идващи от замъка. Прислужниците, подвикащи един на друг за новите течове и покачващото се ниво на водата, бързайки нагоре-надолу по коридорите, носейки кофи и парцали. Понякога чуваше гласа на краля или кралицата, която даваха заповеди на енергичните си помощници.

След известно време Рондуин отново огледа стаята, за нещо, което може да прави. Той беше дете, което винаги играеше навън. Когато не бягаше, обикновено хвърляше топка или се люлееше на люлката в двора. Понякога помагаше на градинарите да бутат тежки колички или да засаждат розови храсти. И, разбира се, повечето дни ходеше на училище. Но днес, сам в голямата стая, пълна с мебели, където абсолютно нищо не можеше да се прави и никой, с когото да си играе. Той беше отегчен и самотен.

Рондуин никога не се беше чуствал отегчен или самотен до сега. Той започна да върви напред-назад в стаята, бавно този път, за да не бутне някоя свещ.

До стола на майка си той забеляза голямата дървена кутия, в която тя държеше своите шивашки принадлежности. Рондуин свали капака и внимателно започна да изважда един след друг незавършени проекти, които положи върху килима в голям кръг. Скоро той беше заобиколен от прекрасни бродирани цветя, частично завършена тъмнозелена кадифена жилетка, ивици ярък плат, разбъркани ярки макари с конец и снопчета панделки. На дъното на дълбоката кутия  намери старата си ленена риза с разкъсан подгъв. Дълъг конец с игла, все още бяха забодени на мястото, където беше започнала поправката.

Рондуин никога до сега не беше държал игла. Но му хрумна идеята, че може да завърши тази „ремонтна работа“. Беше гледал как майка му промушва иглата навътре и навън. Сега той направи това, което я беше виждал да прави. Дори си спомни как я беше видял да връзва края на конеца, за да не се разнищи. Намери няколко ножици, отряза конеца и готово.

Рондуин свали окапаната с восък риза, облече току-що закърпената и отиде до високо огледало със златна рамка. И ето го- облечен в риза, която сам беше поправил. Беше го направил от скука, просто като начин да бъде зает с нещо. Но изведнъж, неочаквано, Рондуин почувства изненадващ прилив на енергия и щастие.

„Предполагам, че сега това е моята вълшебна риза“, помисли Рондуин.

Носейки вълшебната си риза, той тръгна обратно към прозореца. Дъждът продължаваше да бие по стъклата. Но не дъждът привлече вниманието на Рондуин. Това бяха завесите. Те бяха привързани дебели шнурове. Рондуин свали шнурове от няколко завеси и ги върза заедно, за да направи дълго въже. Той стъпи в центъра на въжето и вдигна двата края на нивото на раменете си. Сега всичко, от което се нуждаеше беше свободна площ на пода, без мебели.

Разбра, че съдържанието на кутията за шиене покриваше онази част от пода, от която имаше нужда, затова внимателно постави всички елементи обратно в кутията. Позамисли се за няколко мига как да пренареди мебелите по начин, който има смисъл, а също и да остане празно място. Няколко минути бутане и раздвижване на тежки столове и маси създадоха точно това, което той искаше.

Рондуин не губи повече време. Той скочи в центъра на новата празна зона. Хвана въжето на точно правилните места, завъртя го над главата и надолу към краката и скочи. Рондуин никога не беше скачал на въже, но беше виждал по-големи деца в училище да го правят. Изглеждаше лесно, но сега откри, че е трудно. Той се спъваше отново и отново, но не се отказа. Отначало можеше да скочи само два пъти, преди да се спъне, след това три пъти, после четири пъти. Рондуин тренира и тренира без да спира, докато не успя да скочи 100 пъти, без грешка. Спирайки да си почине, след като скочи до 100 три пъти, вече беше изпотен и дишаше трудно.

„Скачането на въже е много като бягането“, помисли си той.

Сега Рондуин беше гладен. Той свали кърпата от буцата сирене и отряза дебел резен. Откъсна си голям къс хляб, който намаза с масло и мармалад. Той беше толкова гладен, че дори не му мина през ума да помисли, че обядът му е същият като закуската.

Когато свърши с яденето, той усети, че има нещо различно. Отначало не знаеше какво е то. Заслуша се. Звуците, идващи от коридора, бяха същите. Но звукът от дъжда беше спрял.

Завесите бяха спуснати, защото Рондуин беше използвал връзките, които ги задържаха, за да направи въжето си за скачане. Рондуин се приближи до прозорците и дръпна назад една от завесите. Гъсти сиви облаци изпълваха небето, но дъждът беше спрял да вали. Той погледна надолу и очите му се разшириха. Замъкът беше изцяло заобиколен от вода. Сякаш се издигаше в  средата на широко езеро.

Рондуин остана дълго до прозореца и сякаш виждаше нов свят. Той беше свикнал да вижда заети хора и коне, и каруци, гледайки през този прозорец, но днес имаше само патици, които се клатушкаха по водата.

– Теч в южната кула? – Това беше гласът на баща му точно пред вратата на дневната.

Рондуин тръгна към вратата, но когато я отвори, видя баща си да се отдалечава по коридора, вървейки бързо с инженера на замъка.

Сега той погледна назад към завесите и разбра, че родителите му няма да се радват да открият, че липсват шнуровете им.

Photo by Jon Tyson on Unsplash

The Secret Prince: Тайният принц:

 Chapter Two – Глава 2

— The Golden Ribbon – Златната лента

Рондуин си спомни панделките в кутията за шиене. Той свали капака на кутията и отново извади слой след слой платoве и недовършени проекти, докато не намери панделките в долната част на кутията.

„Тази широка златна панделка е перфектна“, помисли си той. “Това е единствената лента тук, която ще изглежда добре със златните завеси.”

Той бързо разряза лентата на четири части. После взе една от четирите панделки и я уви около завесата и се опита да я завърже. “О, не! О, не! О, не!” – извика той, въпреки че нямаше кой да го слуша. Дръпна силно лентата, докато я дърпаше около събраната завеса, но краищата не бяха достатъчно дълги, за да направи възел.

Рондуин разбра грешката си. Когато измери дължината на лентата, която му трябва, той не беше помислил, че лентата ще трябва да бъде по-дълга, за да я завърже.

„Ще трябва да се откажа от тази идея за панделката и да върна връзките, които свалих от завесите… и тогава няма да имам въже за скачане“, помисли си той, чувствайки се толкова разочарован, че скочи нагоре и надолу, стискайки силно длани в юмруци.

Рондуин спря да скача, когато чу, че дъждът започва отново, отначало с леко потропване на дъждовните капки, а после премина в проливен. Изведнъж Рондуин почувства студ. Той видя, че огънят е изгорял до купчина въглени. Той отиде до камината и добави единствения, малък дънер, който беше останал в дървената кутия. Тогава той седна с кръстосани крака пред малкия огън, попивайки топлината, гледаше светещите въглени и гледаше как дънерът бавно се разгаря.

Рондуин беше дете, което винаги се движеше. Дори когато седеше, все имаше нещо, с което да помръдва. Седнал пред огъня, той държеше подгъва на ризата си, частта, която беше поправил, между показалеца и палеца си, разтривайки платното между пръстите си. Разтриването на вълшебната му риза му даде идея.

Той тръгна към прозореца, където златните панделки бяха пуснати в разхвърляна грамада. Той взе една от твърде късите панделки, след което намери игла и конец. Върна се обратно пред огъня, вдяна иглата и започна да пришива двата края на лентата заедно. Когато свърши, беше направил кръг, като пръстен от панделка без начало и край. След това той вдигна завесата и промуши долния ръб през примката. Внимателно вдигна пръстена нагоре по събраната завеса. Беше плътно прилепнал, но работеше!

Рондуин се отдръпна и огледа златната завеса с новата и златна препаска. „Мисля, че завесата всъщност изглежда по-добре, отколкото с шнура“, помисли си той.

Току-що завърши шиенето на останалите три панделки, сложи ги на пердетата и намести всичко обратно в голямата дървена кутия за шиене, когато сър Андрю влезе в стаята, носейки наръч дърва за огрев.

„Тъкмо навреме, виждам!“, каза сър Андрю, забелязвайки празния кош за дърва и тлеещия огън. „Вашите родители ме помолиха да разбера дали имате нужда от нещо и да ви разкажа какво се случва в замъка.“

“Мога да чуя голяма суматоха”, каза Рондуин.

“Долният етаж е напълно наводнен”, каза сър Андрю, докато разтоваше дървата в кофата за дърва и сложи една цепеница в огъня. „Това е единственото помещение на последния етаж, което не е мокро. Антретата на това ниво също текат. Щом дъждът спре, трябва да сменим по-голямата част от покрива. “

“По-голямата част от замъка има три етажа”, каза Рондуин. “Тъй като средният етаж е сух, мога ли да сляза там и да тичам през залите?”

„Вече няма място за бягане на средния етаж“, каза сър Андрю. „Залите са зона за сушене на мокри завеси и спално бельо. Стаите са препълнени с допълнителни мебели от другите етажи. В момента всички или изгребват вода с кофи или носят мокри мебели до средния етаж. “

Двамата се приближиха до прозорците и останаха тихи, загледани в дъжда.

„Значи аз съм заклещен в тази стая“, каза Рондуин след малко.

– Така изглежда – каза сър Андрю. – Говорих с готвачката Агнес. Тя каза, че тази дълга буря й напомня за времето, когато реката е преляла, когато е била дете. Тя си спомни, че са минали три седмици, преди да се появи сушата. Тя смята, че това се повтаря сега. “

„Три седмици без училище?“ – попита Рондуин.

“Не бих се изненадал”, каза сър Андрю, обръщайки се вдигна въжето на Рондуин от пода.

“Какво е това?” попита той.

– Въжето ми за скачане – каза Рондуин. „Направих го от шнуровете на завесите. Вместо тях, сложих нови връзки за завеси от панделка. “

Сър Андрю се усмихна, докато оглеждаше новите ленти на пердетата. “Мисля, че родителите ви ще одобрят”, каза той.

Chapter 3 – Глава 3 – Гореща каша с грах

Chapter Three         – Глава 3

 Pease Porridge Hot – Гореща каша с грах

(Забележка към родителите, които четат на децата си. В тази глава включих математика, която може да е интересна за деца в първи, втори или дори трети клас, ако учат таблицата за умножение. Ако четете това на по-малко дете , може да пропуснете удебеления шрифт с числа.)

– Кралицата ми каза да ви кажа, че тя и кралят ще се върнат за вечеря – каза сър Андрю, като тръгна към вратата. “Тя ми каза да ви напомня да си преговорите таблицата.”

Когато излезе от вратата, сър Андрю добави: „и не забравяйте да подхранвате огъня.“

И тогава Рондуин отново остана сам с предците си – кралиците и кралете, които го гледаха от картините. Принцът вдигна поглед към картината на крал Рондуин, прадядо, чието име носеше.

Рондуин проговори на картината на своя прародител, сякаш можеше да го чуе. „Готвачката Агнес каза, че когато била дете, реката преляла и те останали в този замък дълго време. Случвало ли ви се е да се блокирате в този замък?

В стаята беше тихо с изключение на звука от дъжд, който чукаше върху прозореца. Ръката на Рондуин стигна до подгъва на ризата и докато го стискаше между палеца и показалеца си, чу глас в главата си, който му говореше.

„Попитайте родителите си. Те ще ви разкажат за историята на този замък и за всички времена, когато вашите предци е трябвало да останат в него в продължение на много седмици. “

Рондуин не знаеше дали съобщението от прадядо му е истинско или умът му го мами.

Рондуин сложи дънер в огъня и след това краката му поискаха да бягат. Почти повтори грешката да се опита да тича из стаята, но след това си спомни въжето за скачане. Той брои скоковете. “Едно две три четири пет.” След това се спъна. Разочарован, той започна да скача отново и преброи „Шест, Седем, Осем, Девет, Десет“ и отново се спъна. Този път беше решен да не греши. Отново скочи, като броеше: „Единадесет, дванадесет, тринадесет, четиринадесет…“ Той извика силно Петнадесет и беше щастлив, че не сбърка, докато продължи да брои шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет, деветнадесет, двадесет. Рондуин не се спъна, но спря.

„Майка каза да науча таблицата“ – помисли си той. “Може би мога да го направя, докато скачам на въже.”

Рондуин отново започна да скача. Този път той прошепна: „едно, две три, четири” и след това извика: „Пет”. Той продължи да шепне четири числа, след което извика петото число. „Шест, седем осем девет, Десет, единадесет, дванадесет, тринадесет, четиринадесет, Петнадесет, шестнадесет седемнадесет осемнадесет, деветнадесет, Двадесет. Рондуин повтори този модел до 100. След това го повтори отново. Той си почина и забеляза, че сякаш крал Рондуин го гледа с любопитство. Почувствайки подгъва на ризата си, той чу крал Рондуин отново да говори директно в главата му. Този път му се стори, че го чу да казва „Скочи по-високо, когато наблягаш на числото.“

Рондуин повтори схемата на четири скока, последван от вик с по-висок скок.

1 2 3 4 ПЕТ

6 7 8 9 ДЕСЕТ

11 12 13 14 ПЕТНАДЕСЕТ

16 17 18 19 ДВАДЕСЕТ

21 22 23 24 ДВАДЕСЕТ И ПЕТ

26 27 28 29 ТРИДЕСЕТ

31 32 33 34 ТРИДЕСЕТ И ПЕТ

36 37 38 39 ЧЕТИРИДЕСЕТ

41 42 43 44 ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ

46 47 48 49 ПЕТДЕСЕТ

51 52 53 54 ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ

56 57 58 59 ШЕСТДЕСЕТ

Когато стигна шестдесет, той чу звуци от коридора. Рондуин спря и се заслуша, надявайки се родителите му да пристигнат. И наистина, майка му влезе през вратата, последвана от двама слуги. Всеки от тях носеше по един край на дебел дървен прът. Окачен на този дървен прът висеше голям, кръгъл, черен съд с пара, издигащ се от него. Двамата слуги поставиха голямата тенджера над огъня и бързо напуснаха стаята. Кралицата постави три купи на масата, когато царят влезе.

Скоро Рондуин седеше с родителите си, слушаше бурята и ядеше каша с хляб. Поглеждайки портрета на краля, който носи неговото име, Рондуин каза: „Сър Андрю ми каза, че според Агнес това не е първият път, когато замъкът е бил заобиколен от вода.“

„Бил съм бебе последния път, когато реката заля толкова много. И през вековете моите предци са били пленени тук, в този замък, за седмици по различни причини. Баща ми разказваше за снежна буря в продължение на седмица. Били са заседнали тук още седмици след това, докато пътищата били прокопани по време на голямо замръзване. Баща ми също ми е разказвал легенда за неговия баща, цар Рондуин. Говори се, че веднъж е бил заседнал тук със семейството си в продължение на много месеци, когато около замъка и селото се появил дракон. Не знам дали драконът е бил истински или въображаем. Но знам, че оттогава готвачите винаги държат много бъчви със сушен грах само в случай, че хората не могат да излязат от замъка, за да се снабдят храна. “

“Надявам се, че харесвате каша с грах”, каза майката на Рондуин, “защото вероятно ще я ядем всеки ден.”

“Много ми харесва” – каза Рондуин, остъргвайки дъното на купата си.

###

Последващи мисли за родители Моля, проверете за следващи глави. Те ще бъдат публикувани на сайта на WordPress на Growing Children и Facebook на Growing Children. Ако се абонирате за списъка с имейли в Growing Children, ще получите имейл, когато се появи всяка нова глава.

Пиша това по същия начин, в който разказвах лечебни истории на деца в училище и у дома в продължение на десетилетия. Целта на тази продължаваща история е да нормализирам преживяването на оставането вкъщи и да дам възможност на децата да намерят свои творчески начини да живеят в неочаквана нова структура на живота. Нямам точна картина къде отива историята и най-вероятно ще я коригирам така, че да отразява по-дълго изолиране, ако в реалния свят през пролетта на 2020 г. се препоръчва всички да останем у дома за продължителен период.

Предполагам, че родителите ще прочетат тези глави на децата си. Кажете ми дали по-големите ви деца искат да прочетат това сами. Обмислям да публикувам отделна версия на историята без тези бележки за родителите.

В ситуация в клас често работя в теми с отделни деца, които мислят. Моля, изпратете ми имейл на Kallsup@aol.com, ако имате нещо, към което бихте искали да се обърнете в историята, или имате идея за това, което бих могла да добавя, което би накарало детето ви да почувства връзка с историята. Не мога да обещая да опиша всяко плюшено мече или да дам на персонаж борба, подобна на тази на вашето дете, но ще се опитам.

Пожелавайки на вас и вашето семейство добро здраве и надежди,

Ким Алсъп

The Secret Prince – Тайният Принц

 Chapter Four — Глава 4

Pease Porridge Cold – Студена каша с грах

 Принц Рондуин се събуди от звука на дъжда по стъклата на прозорците и капчука от водата, капеща в седем кофи, разположени така, че да уловят течовете в стаята му. Знаеше, че леглото му ще остане сухо, защото то беше една сигурна малка ниша, като малка стаичка в голямата стая, със собствен дървен таван. Имаше сиви завеси и топли, вълнени одеяла.

В коридора той намери сър Андрю да работи върху изграждането на дървена платформа.

– Добър ден! – каза весело сър Андрю.

– Добър ден – каза Рондуин – Какво правиш?

– Щом дъждът спре, ще направим ремонт на покрива. Това е скеле, което ще ни помогне да се качим там – каза сър Андрю.

Принцът огледа нагоре-надолу по влажния коридор и видя още работници да строят скелета. „Изглежда, че няма да се бяга в тази зала“, помисли си той.

Родителите на Рондуин, кралят и кралицата, вече седяха на масата, когато той тихо влезе в дневната. Те бяха потънали в дълбок в разговор и изглежда, че не го забелязаха.

„Агнес каза, че след последното голямо наводнение, изпратили работниците обратно в селото, веднага щом бурята спряла“ – каза кралицата. “Използвали лодката като ферибот веднага, защото знаели, че щом водата спадне по-ниско от нивото на коляното, лодката ще заседне в калта.”

“Всички работници, с изключение на Агнес, имат семейства в селото” – каза кралят. „Ще ги изпратим вкъщи с храна, сухи дрехи и семена за засаждане.“

“Как върви поправката на покрива?” – попита Рондуин, приближавайки се към масата.

– Работниците по покрива ще бъдат в последната лодка – каза Кралицата, която протегна ръка и го прегърна.

– Това ще бъде бърз временен ремонт, направен от дърво – каза кралят, усмихвайки се на Рондуин като поздрав. „Това лято ще вземем каменни плочи и ще го поправим както трябва. Но скоро трябва да изпратим всички у дома, за да могат да се погрижат за семействата си. “

“Те ще трябва да работят бързо, за да тръгнат, преди да затънем в кал” – каза Кралицата. „Агнес каза, че след последното наводнение, високата вода ги е държала в замъка в продължение на седмици, а след това останали в замъка в продължение на много повече седмици, не заради водата, а защото нито коне, нито хора са можели да преминат през дълбоката гъста кал. Те затъвали до колене и не можели да продължат. “

Рондуин отиде до камината и пъхна дървена лъжица дълбоко в кашата с грах. “Нещо като дълбока и гъста като тази студена каша ли?” – попита Рондуин.

Кралят и кралицата се разсмяха. „Студена кал за закуска звучи доста потискащо“ – каза кралят.

“Бихте ли предпочели гореща кал за закуска?” – попита кралицата.

Всички се смееха, докато сипваха купища студена каша в дървените си купи.

“Това е просто ядене” – каза кралицата. “Но ние сме благодарни”

„Нека сведем глави в знак на благодарност към Провидението (Съдбата)“, каза кралят.

След миг тишина, започнаха да се хранят.

Кралицата си припомни едно римувано стихче, което Рондуин знаеше, когато беше много малък.

„Pease porridge hot

Pease porridge cold

Pease porridge in the pot 

Nine Days Old

Some like it hot 

Some like it cold

Some like it in the pot 

Nine days old“ 

(Pease porridge – традиционна овесена каша с грах за закуска)

Овесена каша гореща

Овесена каша студена

Овесена каша в тенджерата

От девет дни

Някои я обичат гореща

Някои я харесват студена

Някои я харесват в тенджера от

девет дни

Когато тя приключи със стихчето, той спря да яде и се усмихна на майка си, обърна се към нея и сложи ръце пред себе си. Тя му върна усмивката и заедно изпляскаха с длани по старому детската рима, точно както правеха преди години, когато той беше малко дете.

Pease porridge hot

Pease porridge cold

Pease porridge in the pot 

Nine Days Old

Some like it hot 

Some like it cold

Some like it in the pot 

Nine days old 

Когато Рондуин беше малък, той винаги казваше: “Отново!” в края на римата и майка му винаги се е съгласяваше да повтаря римата отново и отново, докато не се умори от играта. Този път кралицата попита: “Отново?!?”

И двамата се разсмяха и Рондуин каза: „Гладен съм. Може би по-късно!”

„Ще бъде още един ден за теб в тази стая!“, каза бащата на Рондуин.

“Може да хапнеш още студена каша”, каза майка му. „И не забравяй да подържаш огъня. Андрю ми каза, че си се заел с шиене. Може да използваш платовете от кутията ми. “

Рондуин напипа подгъва на ленената си риза и точно се канеше да покаже на родителите си колко внимателно го беше зашил, когато шумът от дъжда и воят на вятъра привлякоха вниманието му. И тогава, докато търкаше подгъва с палец, звуците на дъжда и вятъра спряха. Той и родителите му се спогледаха изненадано и цялото семейство отиде заедно към прозореца.

Поглеждайки навън, те видяха слънцето да наднича през облаците. Рондуин се канеше да каже: „Най-накрая, бурята свърши!“, когато дъждът се възобнови, първоначално тихо, а след това по-силно и отново проливно. Рондуин въздъхна.

– Двамата с майка ти и всички работници в замъка трябва да свършим много работа днес. Радваме се, че си достатъчно голям, за да се грижиш сам за себе си!

Кралят бързо прегърна Рондуин и след това той и кралицата излязоха от дневната и той отново остана сам за деня.

Ще намерите  глава 5 тук: …………………….

Допълнителни мисли за родителите. Краят на тази глава е подходящ момент да попитате детето си какво според тях може да направи Рондуин на втория си дъждовен ден сам. Можете също така да помолите детето си да ви помогне да си припомните предишните глави. Може да се включат идеи от децата, ако ми ги изпратите, но моля, не споменавайте тази възможност пред тях. Коментирайте по-долу или ми изпратете имейл на kallsup@aol.com

С пожелания за крепко здраве,

Ким Алсъп

Photo by Aidan Jarrett on Pexels.com

The Secret Prince: Тайният Принц

 Chapter Five — Глава 5

Rain, Rain Go Away – Дъжд, дъжд, върви си

Бележка за четящите родители: Вашето дете може да знае детските рими от началото на тази история. Избрах рими, които връщат в средновековието, за да носят намек за историческа точност. Повтарянето на тези рими заедно с вашето дете може да бъде успокояващо за някои деца, които дори могат да искат да повторят римите повече пъти.

Някои деца може дори да искат да опитат скачане на въже с тези рими. Помислете да намерите въже за скачане (или заместител) и да го оставите на видимо място, но не преигравайте. Надявам се да вдъхновя независима инициатива у децата, които се свързват с тази история.

Chapter Five —  Глава пета

Рондуин вдигна въжето си и започна да скача, но този път, вместо да брои, скачаше в ритъма на стиха, който беше казал с майка си.

Pease porridge hot  

Pease porridge cold 

Pease porridge in the pot 

Nine Days Old

Some like it hot

Some like it cold

Some like it in the pot

Nine days old 

( Овесена каша гореща

Овесена каша студена

Овесена каша в тенджера

От девет дни

Някои обичат горещо

Някои харесват студено

Някои харесват в тенджера

От девет дни)

Повтаряше отново и отново, докато не се наложи да спре и да си поеме дъх. И тогава той си почина и започна отново. Имаше много енергия за бягане, която да вложи в скоковете си.

След известно време Родуин се умори от този стих, но не му беше писнало да скача. Търсеше в ума си още рими. Той опита:

To market, to market, to buy a fat pig, 

Home again, home again, jiggety-jig.

To market, to market, to buy a fat hog,

Home again, home again, jiggety-jog.

To market, to market, to buy a plum bun,

Home again, home again, market is done.

(На пазар, на пазар, да купя дебело прасе,

И вкъщи пак, и вкъщи пак, джигги-джиги-се.

На пазар, на пазар, да купя дебела свиня,

И вкъщи пак, и вкъщи пак, джигги-джоги-ня.

На пазар, на пазар, да купя кифличка,

И вкъщи пак, и вкъщи пак, парите свършиха.)

Рондуин трябваше да произнесе този стих три пъти, докато скачаше, за да изработи ритъм на изговаряне, който съответства на скоковете му. След като измисли ритъма, той скачаше и повтаряше този стих много пъти, докато не ожадня много.

На малка масичка до прозорците седеше кафяв керамичен съд с кладенчова вода. Рондуин наля вода в чаша и я погълна на големи глътки. Отвън небето изливаше пълни стомни вода към земята, която не беше в състояние да я погълне, не можеше да приеме повече вода, тъй като почвата вече беше напълно напоена.

Сега в съзнанието на Рондуин изскочи друг стих.

Rain, rain, go away

Come again another day 

For Prince Ronduin wants to play.

(Дъжд, дъжд върви си

Върни се вдруги ден

принц Рондуин иска да играе)

Принцът седеше с кръстосани крака пред прозореца, гледаше дъжда и слушаше постоянно променящия се пеещ глас на вятъра. Той се усети да добавя своя собствена мелодия към стиха.

(Дъжд, дъжд върви си

Върни се вдруги ден

принц Рондуин иска да играе)

Рондуин седя доста дълго, изпя всички песни, които знаеше – песни, които беше научил от трубадури, от майка си, от учителя си. След известно време той огладня и той загреба бучка студена каша от съда в дървената си купа и напълни чашата си с вода. Той хапна и пийна, сложи цепеница в огъня и се върна да седне до прозореца.

Усещаше нещо толкова познато в пеенето пред този прозорец. Сега той внезапно си спомни много пъти, когато беше много малък, много преди да научи песните, които се пеят в двора, седеше на същия този прозорец и пееше, винаги пееше, измисляше малки песни за дъги и мигащи звезди, за зелена трева и чуруликащи птички и неговата любов към всички неща, които растат под слънцето.

Усмихна се, спомняйки си малкото момче, което беше някога, пръстите му намериха ръба на ризата и тихо запя, измисляйки думите и мелодията.

Sun, sun come back today

Please come back so I can play

And run by rivers and climb a tree

Listen dear sun to my plea

(Слънце, слънце върни се днес

Моля, върни се, за да мога да играя

И тичам край реките и се катеря на дърво

Чуй, скъпо слънце моята молба.)

Докато завърши да пее малката си песен, дъждът спря. Слънчевият диск надникна измежду облаците и предизвика новото езеро пред замъка да заблести. Появиха се пет патици. Те образуваха кръг и се гонеха една след друга в кръг.

Рондуин се усмихна на патиците и тогава си спомни, че родителите му бяха казали, че веднага щом дъждът спре, ще изпратят лодката в селото.

„Чудя се дали са забелязали, че слънцето се показа“ – помисли си той. „Те са твърде заети, за да гледат през прозорци. По-добре да ги намеря и да им кажа. “

След миг Рондуин бе излязъл от стаята и вървеше бързо през коридора, заобикаляйки конструкции на скелета и хора, носещи кофи, мопове, чукове и парчета дърво. Въпреки че бе спряло да вали, покривът все още течеше и докато обикаляше всички зали на горния етаж, косата му се намокри и все още не беше виждал майка си, баща си или сър Андрю.

Рондуин пое по стълбите надолу към средния етаж, където откри, че коридорите бяха толкова пълни с мебели, че трябваше внимателно да си проправя път през столове, сандъци и огромни картини, облегнати на тежки маси.

Лук. Рондуин помириса готвен лук. Той последва този аромат зад ъгъла и влезе в  стая, която някога беше голяма дневна, където родителите му посрещаха като гости официални лица. Сега беше станала временна кухня. Стаята беше затъмнена от дебели завеси, но ярък огън гореше в едната страна на стаята. Тук голяма маса, покрита с купи, купища моркови и картофи, черни тенджери и платнени чували, стоеше пред огнището, където Агнес разбъркваше в голяма, черна желязна тенджера с дървена лъжица. Тя вдигна поглед и се усмихна.

– Рондуин – каза тя. “Ела, скъпи и разбъркай тази тенджера, докато аз режа картофи.”

– Виждала ли си краля и кралицата? – попита той, като взе лъжицата и започна да бърка врящата течност с аромат на лук. – Дъждът спря и те казаха, че това означава, че трябва да бързаме да изпратим хора в града с лодката! – каза той развълнувано.

Агнес, леко наведена възрастна жена с побеляла коса в кок, бавно се придвижи към прозореца и дръпна назад завесата. Слънчева светлина проникна в стаята и освети предметите на масата.

  • Сякаш са минали месеци откакто не сме виждали слънце – каза Агнес – въпреки че са минали само два дни.

Точно тогава вратата към стаята се отвори толкова силно, че се блъсна в стената. Изглеждащ развълнуван, Сър Андрю влезе и извика: „Рондуин липсва!“

  • Не, не съм! – каза Рондуин. – Аз съм тук, зарбърквам тенджерата. Търсих те, защото трябва да знаеш, че дъждът спря.

Сър Андрю се втурна към прозореца и каза: „Време е да приготвим лодката. Ако се забави дъждът, можем да имаме първия товар до града по тъмно. Агнес, можеш ли да пощадиш този млад момък? Мога да използвам помощта му. “

– Разбира се – каза Агнес, когато кралят и кралицата влязоха в стаята.

Изведнъж на Рондуин му хрумна, че родителите му може да са недоволни от него, тъй като е напуснал горната зала, въпреки че това е било по уважителна причина. Погледна внимателно изражението на майка си. Той я познаваше достатъчно добре, за да види в спокойното й изражение, че не беше чула, че той липсва.

  • Престана да вали – обяви сър Андрю. – Имам нужда от принц Рондуин, за да помогне да подготвим лодката.

– Със сигурност – каза кралят и видя блясъка в очите на Рондуин. „Принцът със сигурност е достатъчно голям, за да започне истинска работа.“

Рондуин се усмихна. След дъждовни дни в самота истинската работа звучеше много добре.

###

Additional chapters will be added to this post as they become available

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: